Uncategorized

Проблемът за рака на гърдата в България

Според данни на Българския национален раков регистър (НРР), ракът на гърдата е най-често срещаното онкологично заболяване в България. От 2012 година насам в България се диагностицират между 3500 и 4000 нови случая на рак на гърдата. В последните години броят на регистрираните случаи намалява, едно поради липсата на данни в НРР от много болници, но най-вече заради намаляването на населението на България, което беше отчетено и при последното преброяване през 2021. Така освен преблемът за високата честота на онкологични заболявания като цяло в последните години, демографското състояние на държавата идва и проблемът за липсата на данни за тези заболявания. България е единствената страна на Балканите, която има национален раков регистър.

Развитие на регистрацията на онкологичните заболявания според европейската мрежа на раковите регистри- https://www.encr.eu/ 

Така, ако регистрацията на онкологичните заболвания в България спре, няма да имаме информация, какво се случва не само в България, но и като цяло на Балканите. НРР ежегодно изпраща епидемиологични данни към междунарорната агенция за изследване на рака https://gco.iarc.fr/ и европейската информационна система https://ecis.jrc.ec.europa.eu/ . От тези източници е видно, че България, не е от държавите с най-висока честота на рака на гърдата, но пък е на едно от последните места по 5 годишна преживяемост в Европа. По-скорошни публикации потвърждават тази дългогодишна тенденция.

Trends in breast cancer by country and region. Five-year net survival rates in all adults (2000–2014). Source: CONCORD-3 study. Data is not available for Greece, Hungary, and Luxemburg.
Dafni U, Tsourti Z, Alatsathianos I. Breast Cancer Statistics in the European Union: Incidence and Survival across European Countries. Breast Care (Basel). 2019 Dec;14(6):344-353. doi: 10.1159/000503219. Epub 2019 Oct 8. PMID: 31933579; PMCID: PMC6940474.

На какво се дължат тези резултати?

Истината е, че само задълбочен анализ на всички налични данни може да даде ясен отгвор.

Дали липсата на скрининг е в основата на една по-късна диагностика?

Дали достъпът или прилагнето на нови технологии?

Дали липсата на подкрепящи грижи за пациентите в авансирал стадий? Това, в което сме сигурни, е необходимостта от подобряване на образованието, както на медицинските специалисти, така и на пациентите за да може заедно, да установим проблемите и заедно да започнем да ги решаваме.

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *