Според данни на Българския национален раков регистър (НРР), ракът на гърдата е най-често срещаното онкологично заболяване в България. От 2012 година насам в България се диагностицират между 3500 и 4000 нови случая на рак на гърдата. В последните години броят на регистрираните случаи намалява, едно поради липсата на данни в НРР от много болници, но най-вече заради намаляването на населението на България, което беше отчетено и при последното преброяване през 2021. Така освен преблемът за високата честота на онкологични заболявания като цяло в последните години, демографското състояние на държавата идва и проблемът за липсата на данни за тези заболявания. България е единствената страна на Балканите, която има национален раков регистър.

Развитие на регистрацията на онкологичните заболявания според европейската мрежа на раковите регистри- https://www.encr.eu/ 

Така, ако регистрацията на онкологичните заболвания в България спре, няма да имаме информация, какво се случва не само в България, но и като цяло на Балканите. НРР ежегодно изпраща епидемиологични данни към междунарорната агенция за изследване на рака https://gco.iarc.fr/ и европейската информационна система https://ecis.jrc.ec.europa.eu/ . От тези източници е видно, че България, не е от държавите с най-висока честота на рака на гърдата, но пък е на едно от последните места по 5 годишна преживяемост в Европа. По-скорошни публикации потвърждават тази дългогодишна тенденция.

Тенденции при рака на гърдата по страни и региони. Петгодишна преживяемост при всички възрастни (2000–2014). Източник: проучване CONCORD-3. Няма налични данни за Гърция, Унгария и Люксенбург.
Dafni U, Tsourti Z, Alatsathianos I. Breast Cancer Statistics in the European Union: Incidence and Survival across European Countries. Breast Care (Basel). 2019 Dec;14(6):344-353. doi: 10.1159/000503219. Epub 2019 Oct 8. PMID: 31933579; PMCID: PMC6940474.

В България няма национална скринингова програма за ранна диагностика на рака на гърдата, което означава, че инициативата за преглед на гърдите с цел ранна диагностика е в ръцете на пациента или това е така наречения опортюнистичен скрининг.

Националната здравноосигурителна каса покрива с направление от личния лекар ехомамографско (ултразвуково) изследване на гърдите на всеки 2 години при пациенти между 30 и 50 години без оплаквания, а при жени между 50 и 69 години, отново без оплаквания – мамографско изследване на гърдите, също на всеки 2 години. При жени с наличие на оплаквания от страна на гърдите личният лекар може да назначи ехомамография по необходимост във всеки един момент. 

България е една от страните с най-ниска преживяемост от онкологични заболявания, включително от рак на гърдата в Европейския съюз. Последните данни са от проучването CONCORD 3, включващо пациенти диагностицирани до 2014 година. В България 5 годишната свързана с възрастта преживяемост от рак на гърдата е 78.3%, което е с около 8-10% по-ниско 5 годишната преживяемост в държави като Белгия и Швеция. В Белгия национална популационна скринингова програма за рака на гърдата е въведена през 2001 година и е доказано, че участието в  програмата намалява риска от смъртност от рак на гърдата с 50%, спрямо пациентите, при които скринингът е опортюнистичен. В Швеция, национален популационен скрининг за рак на гърдата е въведен през 1997 година и в него се включват близо 80% от жените в границите на държавата. Това води до намаляване с до 41% на риска от смърт от рак на гърдата за жените участващи в скрининга спрямо тези, които не участват. В България по-скорошни данни за смъртността и преживяемостта на пациенти с  рак на гърдата липсват поради не функциониращият в момента Национален Раков Регистър.

Според актуалните препоръки на Европейската комисия на организиран скрининг подлежат всички жени на възраст от 45 до 74. Във възрастта от 45 до 49 следва да се провежда мамография на 2 или 3 години. Във възрастта между 50 и 69 години следва да се провежда мамография на всеки 2 години и във възрастта от 70 до 74 години отново – мамография на всеки 3 години. Тези препоръки взимат в предвид ефективността на скрининга,  възможността за прекалено диагностициране на рака на гърдата, както и евентуалните вреди от скрининга. 

Мамографията следва да се извършва и на двете гърди в 2 проекции, тоест общо са необходими поне 4 снимки. Тези общо 4 снимки доставят до жлезната тъкан радиационна доза между 3 and 5 mGy. Рискът от развитие на рак на гърдата заради тази радиационна доза е многократно по-малък от ползата при откриване на рак на гърдата при добре проведена, качествена мамография. Доза от 3mGy се получават от естественият радиационен фон на Земята за 6 седмици. Това означава, че ако живеем 6 седмици, все едно сме си направили скринингова мамография. 

Американската асоциация за рака в свое голямо проучване установява, че рискът от смърт от рак на гърдата в следствие на получената доза при скрининг (в Америка скрининговата мамография се препоръчва всяка година от 40 до 55г и на две години от 55 до 74г) е 10.7 на 1000 0000 жени, а ползата за предотвратена смърт от рак на гърдата при провеждане на скрининг е 497 на 100 000 жени, или съотношение полза – риск от 47:1. в полза на провеждане на скринингова мамография.

By bbca

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *