Настоящата страница е част от електронната брошура
Пътят на пациента с рак на гърдата в България
Автор: Петя Стойчева, Българска асоциация „Лимфедем“
Лимфедемът е едно от най-честите и предизвикателни усложнения след лечение на рак на гърдата. Характеризира се с натрупване на лимфна течност, което води до подуване на ръката, гръдния кош или други области на тялото. Това състояние може да повлияе не само физическото, но и емоционалното здраве на пациентите. Навременното разпознаване, превенция и лечение на лимфедема са от съществено значение за поддържането на добро качество на живот.
Честота и рискови фактори
Проучванията показват, че честотата на лимфедем след лечение на рак на гърдата може да достигне до 65% (1) в зависимост от използваните терапевтични методи. Пациентите, които са претърпели органосъхраняващи операции с аксиларна дисекция, облъчване и химиотерапия, или мастектомия с аксиларна дисекция и лъчетерапия, са сред тези с най-висок риск. От друга страна, при пациентите, които са преминали през по-щадящи интервенции, като сентинелна дисекция на лимфните възли без облъчване и химиотерапия, рискът е значително по-нисък – около 5% (2).
Развитието на лимфедем е тясно свързано с индивидуалните особености на пациента, характеристиките на тумора и избраните методи за лечение. Наднорменото тегло и затлъстяването са ключови рискови фактори, които значително увеличават вероятността за развитие на лимфедем. Възрастта на пациента при поставянето на диагнозата също има значение – по-възрастните пациенти са изложени на по-голям риск.
Характеристиките на тумора, като неговия размер и стадий, също играят роля. По-големите тумори и по-напредналите стадии на заболяването изискват по-инвазивни методи на лечение, които увеличават риска от лимфедем.
Лимфедемът е едно от най-честите и предизвикателни усложнения след лечение на рак на гърдата.
Методите на терапия са сред най-значимите фактори за развитието на лимфедем. Аксиларната дисекция на лимфните възли, особено когато е комбинирана с лъчетерапия, значително увеличава риска. Лъчетерапията, насочена към предната гръдна стена и аксилата, създава допълнителни предизвикателства за лимфната система. Химиотерапията с антрациклини и таксани също се свързва с по-висока честота на лимфедем. (1)
Освен рисковите фактори, свързани с лечението, следоперативните инфекции, като еризипел, могат да провокират развитието на лимфедем. Състоянието може да се появи както в първите седмици след операцията, така и години по-късно, под въздействие на различни отключващи фактори.
Разбирането на честотата и рисковите фактори за развитие на лимфедем е ключово за ранното му разпознаване и превенция. Тази информация дава възможност на пациентите и медицинските специалисти да предприемат навременни мерки, които да минимизират риска и да поддържат качеството на живот на засегнатите.
Принципи на профилактиката
Пациентите, които са преминали през онкологична операция на гърдата и са в риск от лимфедем на горния крайник, трябва да преминат през структуриран процес, насочен към ранно откриване, превенция и дългосрочно управление на състоянието.
Първата стъпка е идентифицирането на риска и насочването към програма за ранно откриване на лимфедем. Преди началото на лечението на пациента трябва да се направи измерване на двете ръце. Тези измервания се повтарят периодично по време на контролните диспансерни прегледи.
Ако при последващото измерване се установи наличие на субклиничен лимфедем (ранна форма на лимфедем без видимо подуване), трябва да се предприемат действия – пациента трябва се предпише компресионен ръкав (клас 2) за подпомагане на лимфния дренаж, да се дадат инструкции за правилна грижа за кожата и физически упражнения и пациентът да се насочи към образователни класове за самостоятелна грижа.
Пациентът трябва да носи компресионния ръкав и се явява на периодични контролни прегледи. Ако след 4 седмици лимфедемът вече не е налице, трябва да започне постепенно прекратяване на използването на ръкава. Процесът включва носене само сутрин за 2 седмици, след което ръкавът се използва през ден сутрин за още 2 седмици.
Ако обаче лимфедемът е все още наличен, пациентът трябва са се насочи към специализирани услуги за лечение на лимфедем, където се прилагат по-задълбочени терапевтични подходи.
След този начален етап пациентът трябва да се проследява дългосрочно с редовни контролни прегледи. Тези прегледи целят да гарантират, че лимфедемът е под контрол и че няма прогресия на състоянието.
Ако индексът на телесната маса (BMI) на пациента е над 30, се препоръчва консултация с диетолог и включване в програми за здравословен начин на живот.
Лечение на лимфедема
Лечението на видим лимфедем на горния крайник, който е достигнал стадий 1 или повече, изисква цялостен и координиран подход, съобразен с индивидуалните нужди на пациента.
Първата стъпка е медицинска оценка, за да се определи стадият на лимфедема.
При стадий 1 отока е мек, реагира на натиск и намалява при повдигане на крайника. При стадий 2 отока е ясно изразен, с никаква или почти никаква реакция на натиск. Възможно е да се появи възпаление или втвърдяване.
След потвърждение на лимфедема пациента трябва да бъде насочен към лекар по физикална и рехабилитационна медицина, под чието наблюдение да започне терапията с базови мерки, които включват грижа за кожата, компресионна терапия чрез ръкави или превръзки, леки физически упражнения за стимулиране на лимфния поток и насоки за самостоятелна грижа. Ако тези мерки доведат до подобрение, пациентът продължава с поддържаща терапия и редовен мониторинг от обучен специалист.
Ако базовите мерки не дадат резултат, пациентът трябва да започне по- задълбочена терапията чрез включване на ръчен лимфен дренаж, който представлява специализиран масаж, подпомагащ лимфния поток, и по-целенасочена компресионна терапия, адаптирана към конкретните нужди на пациента. Освен това, лечението трябва да се координира от мултидисциплинарен екип, включващ лекари по физикална медицина, ангиолози, физиотерапевти, диетолози и психолози.
В случаите, когато консервативното лечение не постига желаните резултати, пациентът трябва да бъде насочен към пластичен хирург за да се обмисли хирургично лечение.
Когато лимфедемът бъде овладян, пациентът трябва да премине към дългосрочно управление с редовни прегледи. Трябва да се наблюдават факторите, които могат да влошат състоянието, като инфекции, наднормено тегло или намалена активност, за да се гарантира стабилност и добро качество на живот.
Усложнения на хроничния лимфедем
Хроничността на лимфедема може да доведе до сериозни усложнения, които значително засягат качеството на живот на пациента. Продължителното натрупване на лимфна течност причинява фиброза – втвърдяване на тъканите, което затруднява движението и лимфния дренаж. Често се наблюдават кожни инфекции като целулит, които се дължат на нарушената имунна защита в засегнатата област. Нелекуваният лимфедем може да провокира тежки възпаления, които допълнително влошават състоянието на тъканите и увеличават риска от усложнения.
Други последици включват болка, усещане за тежест и ограничена подвижност на засегнатия крайник, което води до затруднения в ежедневните дейности. В редки случаи хроничният лимфедем може да доведе до развитието на лимфангисарком – рядък, но агресивен вид рак. Освен физическите усложнения, пациентите често изпитват и психологически проблеми като тревожност, депресия и социална изолация.
Навременното лечение и редовното проследяване могат да предотвратят прогресията на лимфедема и да намалят риска от тези усложнения. Подходящата терапия, грижа за кожата и активното участие на пациента са от съществено значение за минимизиране на дългосрочните последствия.
Съдържание
Източници
- Gärtner R, Jensen MB, Kronborg L, Ewertz M, Kehlet H, Kroman N. Self-reported arm-lymphedema and functional impairment after breast cancer treatment – A nationwide study of prevalence and associated factors. Breast [Internet]. 2010 [cited 2025 Oct 5];19(6):506–15. Available from: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/20561790/
- McLaughlin SA, Wright MJ, Morris KT, Giron GL, Sampson MR, Brockway JP, et al. Prevalence of Lymphedema in Women With Breast Cancer 5 Years After Sentinel Lymph Node Biopsy or Axillary Dissection: Objective Measurements. Journal of Clinical Oncology [Internet]. 2008 Nov 10 [cited 2025 Oct 5];26(32):5213. Available from: https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC2652091/