Настоящата страница е част от електронната брошура
Пътят на пациента с рак на гърдата в България
Към основната страница
Автор: проф. д-р Дарина Найденова, д.м.

Храненето е един от важните рисковите фактори, свързани с появата на рака на гърдата (РГ), които  могат да бъдат контролирани. Адекватното хранене е част от комплексния подход при лечението на РГ. Хранителните предпочитания повлияват имунната система и възможностите за възстановяване на организма, особено в случаите на хормонална, химио и лъчетерапия. Моделът на хранене може да намали страничните ефекти от терапията на рака върху костните, да намали депресията и да подобри качеството на живот. Не на последно място някои хранителни фактори имат потенциал да намалят риска от рецидив на заболяването. 

Много често при диагноза РГ и в стремежа си да контролират заболяването, жените са склонни да си наложат сериозни ограниченията в храненето. По тази причина често изключват от менюто си млечни храни, месо, яйца, глутен и др. Тези крайни мерки обаче са по-скоро рискови за дългосрочното здраве отколкото да носят полза и реално могат даже да влошат здравния статус и да намалят преживяемостта на болния. Важно е ограниченията в храненето да са научно обосновани за да се избегнат излишните рискове от поява на тежки хранителни дефицити.

Полезни храни

Сред най-полезните храни се нареждат плодове и зеленчуци, бобови и пълнозърнести храни, риба и морски дарове, зехтин, авокадо, маслини, млечно-кисели продукти.

През последните няколко десетилетия се натрупаха редица доказателства за ролята на някои нутриенти при РГ. Важно е точно тези хранителни вещества да бъдат застъпени в менюто при РГ. Сред най-полезните храни се нареждат плодове и зеленчуци, бобови и пълнозърнести храни, риба и морски дарове, зехтин, авокадо, маслини, млечно-кисели продукти (кисело мляко, сирене). Ползите за здравето от пълнозърнестите храни (но не и от белите брашна, бял ориз и др.) при РГ се дължат не само на високото им съдържание на фибри, но и на факта, че засищат и така съдействат за благоприятна промяна на теглото и телесните мазнини. Пълнозърнестите храни осигуряват биологично активни вещества: фитостероли, β-глюкани, витамин Е и др., а меню, богато на пълнозърнести храни, плодове, зеленчуци и немазни белтъчни храни (птиче месо, риба, млечни храни), би могло да намали риска от РГ. Тези храни са източници на антиоксиданти и понижават нискостепенното хроничното възпаление. Редовната, ежедневна консумация на плодове и зеленчуци пък осигурява на тялото мощни биологично активни молекули, наречени полифенолите. Те намаляват нежеланите ефекти на естрогена при РГ, като блокират рецепторите за естроген и ензима ароматаза, отговорна за синтеза на естроген. По този начин плодовете и зеленчуците, богати на полифеноли могат да повлияят на растежа на раковите клетки. Ежедневната консумация на растителни храни (предимно пълнозърнести и бобови храни, зеленчуци, плодове, ядки) осигурява на чревния тракт фибри(пектин и целулоза), които също помагат за намаляване на нивата на естроген и за подобряване на инсулиновата чувствителност. Храните, богати на фибри подобряват контрола на апетита и противодействат на натрупването на излишни килограми. Разнообразното хранене, включващо изобилие от плодове и зеленчуци е част от успешната стратегия за повлияване и на депресивните симптоми при пациенти с РГ.

Хранителни ограничения

Хранителните ограничения при РГ се свеждат до няколко категории храни, които потенциално увеличават риска от ракови заболявания:
  • Пържени и панирани храни
  • Месни деликатеси (колбаси, пушени и консервирани меса, риби и морски дарове)
  • Ултрапреработени храни (UPF), богати на „бързи“ захари, мазнини, захар, сол, консерванти и др.

Алкохолът, месните деликатеси и „бързите“ захари стимулират хроничното възпаление в организма

Алкохол

Спорен е въпросът за консумация на алкохол. Проучванията показват, че всеки 10 гр. чист алкохол/ ден може да повиши риска от РГ с 5-9%. Алкохолът повишава риска от рак по няколко механизма: той намалява нивата на фолиевата киселина (а тя съхранява здрава молекулата на ДНК); директно променя гените, пазещи клетките от рак и не на последно място високата консумация на алкохол повишава нивата на естроген (и така повишава риска от РГ.) Алкохолът, месните деликатеси и „бързите“ захари (рафинирани въглехидрати като тестени продукти с бяло брашно, подсладени напитки и десерти и др.) стимулират хроничното възпаление в организма, покачват естрогена и нивата на молекули, засилващи туморния растеж като инсулиноподобния растежен фактор 1, IGF-1.

Соята носи ползи

Дълго време консумацията на соя и соеви продукти при РГ беше под въпрос. Към момента има доказателства, че включването на бобови храни, вкл. соя, има благоприятни ефекти при РГ, особено при жени с BRCA мутация. Проучванията показват, че соевите изофлавони носят ползи за здравето: намаляват нивата на холестерола и пазят сърцето, подобряват костното здраве, облекчават горещите вълни.

Хранителни добавки

Често задаван въпрос при РГ е има ли специфични хранителни добавки, които трябва да се приемат. Категорично не се препоръчва прием на мултивитаминни препарати. Нуждата на хранителни добавки при РГ трябва да прецени строго индивидуално на база на навиците на хранене и на живот, съобразно наличието на съпътстващи заболявания, които може да нарушат усвояването или метаболизирането на конкретни витамини, минерали и др. и не на последно място съобразно лабораторните резултати, доказващи вероятни хранителни дефицити. Преценка за необходимост от прием на добавки и нужната доза се прави само от лекар, запознат в детайли с актуалния здравен и хранителен статус на пациента и назначенията са строго индивидуални.

Категорично не се препоръчва прием на мултивитаминни препарати.

Витамин Д

При РГ е важно да се мониторират серумните нива на витамин Д. Проучванията показват, че дефицитът на витамин Д е много чест и е лош прогностичен белег при жени с РГ. Оптимизирането на нивата на вит. Д е свързано с подобрена преживяемост и намален риск от рецидив сред жени, диагностицирани с естроген-чувствителен РГ. Едно от обясненията за тази връзка е наличието в ядрата на туморните клетки на рецептори за витамин Д. При оптимални нива на витамина той повлиява гените на туморната клетка, контролирайки деленето и. Поради високият риск за намалена костна плътност е желателно вносът на вит. Д да е съчетан с прием на витамин К2 и адекватна храна консумация на храни, богати на вит. С, калций и белтък. С тази стратегия се постига по-добро костно здраве и се минимализира риска от фрактури в дългосрочен план.

Магнезий

В редица случаи се включва прием на суплементи с магнезий. Той може да е полезен при жени с РГ и менопаузални симптоми (умората, обилно изпотяване, горещите вълни и дистрес). Дефицитът на магнезий е свързан с повишен риск от депресия и добавките с този минерал могат да повишат ефикасността на антидепресантите.

Други добавки

При пациенти с химиотерапия за РГ имат място и добавки с коезнзим CoQ10. Проучванията показват, че това мастно-разтворимо вещество може да има защитен ефект и да намали уврежданията на вътрешните органи (черен дроб и др.) по време на химиотерапията. Добавка с омега-3 мастни киселини и куркумин могат да се използват за облекчаване мускулно-ставните болки при РГ. 

Алтернативни модели на хранене и рак на гърдата

Страничните ефекти от хормоналната терапия и последващите хронични здравословни проблеми може драстично да повлияят на физическите, психичните и социалните функции на една жена с РГ. Например, хормоналната терапия, блокираща производството на естроген се прилага за дълъг период (5-10 години). Най-честите странични ефекти включват вазомоторни симптоми (горещи вълни, нощно изпотяване), умора, мускулно-скелетни болки, загуба на костна плътност и повишен риск от фрактури, метаболитни нарушения (покачване на тегло, диабет и дислипидемия), безсъние и др. Влошеното качество на живот може да доведе до неоптимално придържане към хормоналната терапията или ранно прекратяване на лечението и в крайна сметка може да повлияе негативно на продължителността на живота. В тази ситуация на помощ идва диетичното хранене, което може да облекчи странични ефекти на хормоналната терапия.

Средиземноморски модел на хранене

Една от най-подходящите диети е средиземноморския модел на хранене. Той се отразява положително на костния и телесен състав, особено при жени с наднормено тегло или затлъстяване, подложени на хормонална терапия заради РГ. Оказва се, че този модел на хранене помага на жените с хормонална терапия да съхранят мускулната си маса, а не да я заместят с коремни мазнини, което е очаквано и често срещано. Морската храна в средиземноморската диета е източник на вит. Д и омега-3 мазнини, на които се дължат и ефектите върху костното и сърдечно-съдовото здраве. Средиземноморската диета включва изобилие от сезонни, регионални пресни зеленчуци, зелени подправки, зехтин екстра върджин, маслини, плодове. Белтъчините в нея са силно застъпени и се осигуряват от морски храни (риба, морски дарове), яйца, бобови храни и по-рядко млечно-кисели храни и постни меса (птиче месо). Десерти с добавена захар, рафинирани въглехидрати (бял хляб, ориз, картофи и др.), както и твърди (наситени) мазнини и колбаси и преработени храни са силно ограничени. Тази диета има противовъзпалителен ефект и е много богата на антиоксиданти, което я прави изключително полезна за намаляване на нежеланите ефекти и възстановяване на организма след химио и лъчетерапия при РГ. Установено е, че средиземноморската диета повлиява активността на гени, свързани с туморния растеж, деленето на клетките, програмираната клетъчна смърт (т. нар. „апоптозата“) и образуването на нови кръвоносни съдове в туморите (ангиогенеза). Полифенолите, изобилстващи в нерафинирания зехтин, плодовете и зеленчуците могат да въздействат на гени, свързани с клетъчното оцеляване и появата на метастази, което е желана цел при лечението на РГ. Всичко това прави средиземноморската диета подходяща както като профилактика, така и при лечението на РГ и постигане на по-добро психическо и физическо здраве.

Диета с нисък гликемичен индекс

Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Ut elit tellus, luctus nec ullamcorper mattis, pulvinar dapibus lДруг много подходящ модел на хранене е диетата с нисък гликемичен индекс (ГИ). Това е балансиран, здравословен модел на хранене, включваща въглехидрати, белтъчини и мазнини в оптимално съотношение, но със специален подбор на въглехидратните източници. Те са ограничени до храни с нисък ГИ. Това ще рече, че се консумират само т. нар. „бавни“ въглехидрати. Те се отличават с това, че след изяждане не покачват съществено и бързо кръвната захар и инсулина, което е от важно значение при редица заболявания (захарен диабет, затлъстяване, сърдечно-съдови болести и др.), вкл. при ракови процеси. Консумацията на храни с нисък ГИ е свързана с по-нисък риск от РГ защото те съдействат за стабилизиране на кръвната захар и инсулин. Известна е връзката между нивата на инсулин и РГ: повишеният инсулин може да стимулира клетъчното деление и възпаление – критични фактори за развитието и прогресията на РГ. Храните с нисък ГИ обичайно са минимално обработени и са богати на фибри. Сред най-достъпните въглехидрати с нисък ГИ се нареждат зеленчуците, суровите пресни плодове (небелени, в цял вид, а не приготвени на сокове), бобовите храни (боб, леща, нахут), ядките, пълнозърнестите продукти (хляб от цели зърна, лимец, ръж, пълнозърнеста паста, кафяв ориз и др.), киселото мляко и учудващо – хубавият шоколад с висок процент какао (поне 50%). При този модел на хранене се избягват храните с висок ГИ: тестени изделия от бяло брашно, бял ориз, картофи, сушени плодове, сокове, фрешове, десерти със захар, пчелен мед, някои сурови плодове (диня, пъпеш, манго, ананас, презрели банани). eo.

Периодично гладуване и диетата, имитираща гладуване

Ефективни подходи за намаляване на риска от рецидив на РГ и засилване на ефектите от хормоналната терапия могат да бъдат периодично гладуване и диетата, имитираща гладуване (fasting mimicking diet, FMD). FMD е алтернативен модел на хранене с редица ползи за здравето, включително метаболитни и противовъзпалителни. Спряга се и като една от диетите, осигуряващи дълголетие. Все още липсват категорични данни за ефектите на периодичното гладуване и FMD при РГ. Проучвания при опитни животни с хормон-чувствителен РГ показват, че FMD подобрява ефекта от хормоналната терапия. По предварителни данни от проучвания при хора с РГ периодичното гладуване и FMD имат благоприятни ефекти, вкл. намаляват нежеланите ефекти от терапията. По своята същност FMD е модел на хранене с ограничаване на енергийния прием до 1000 ккал/ дневно, приети за сметка на растителна храна, комбинация от полезни мазнини (зехтин, авокадо, ядки, маслини, кокосови ядки и масло), въглехидрати, растителни белтъци, плодове и зеленчуци в строго определено съотношение. Прилагането на този нискокалоричен режим се прави за не повече от 3-5 последователни дни в месеца. Следването на тези алтернативни диети трябва да става под контрола на лекар, специалист в диетичното хранене поради рискове, свързани с влошения хранителен статус при РГ.

Крайни модели на хранене

Има редица крайни модели на хранене, които са не само неподходящи, а откровено опасни при РГ  Сред тях се нареждат веганството, суровоядството и кетодиета. Тези алтернативни модели на хранене са много рискове за здравето ако се практикуват за дълъг период от време. Първите два модела на хранене създават реална опасност от дефицит на важни за имунитета, регенерацията и костното здраве вещества: пълноценен белтък, лесно усвоими калций и желязо, както и ключови за имунитета и костното здраве витамини Д3 и К2. Заменянето на млечните храни с растителни млека при веганския модел на хранене не е адекватен избор поради липсата на еквивалентен състав между двете хранителни групи. Дори обогатените с калций растителни млека не могат да осигурят добро усвояване и висока бионаличност в организма на калций. По-добрата алтернатива е придържане към умерена консумация на подбрани млечно-кисели продукти: кисело мляко, извара, зряло сирене, понякога – кашкавал. Неоснователни са страховете на много хора че тези продукти за източник на животински естроген, все пак те са преминали термична обработка и продължителна млечно-кисела ферментация.

Оптимално тегло

Моделът на хранене при РГ трябва да съдейства за поддържане на здравословно телесно тегло. Наднорменото тегло и затлъстяването са самостоятелен рисков фактор за поява на РГ и влошават прогнозата при вече развил се РГ. Инструментите, с които постигаме добър контрол на теглото са подходящо изградени хранителен и двигателен режим. При трудности и нужда от персонализиран подход е желателно да се потърси помощ от лекар със специалност хранене и диететика. Фитнес инструктор, нутриционист и др. индивиди без задълбочено медицинско образование не са подходящи да консултират храненето на хора с РГ предвид особения здравен статус. 

Практически препоръки

Някои от най-важните практически препоръки за хранене при РГ са обобщени в таблица 1:

Препоръки Детайли
Консумирайте често зеленчуци, плодове, бобови храни (боб, леща, нахут, грах), ядки (бадем, лешник, орех), пълнозърнести храни (плътен хляб, кафяв ориз, елда, просо, киноа)
Всяко хранене да включва комбинация от зеленчуци, пълнозърнести асортименти и източник на белтък (бобова култура, риба, яйца и др.) Яжте не по-малко от 400 гр. зеленчуци на ден! Разпределете ги на всяко основно хранене. Консумирайте 1-2 порции пресни плодове на ден, по-възможност сурови.
Предпочитайте зехтин през слънчогледово олио
Не консумирайте маргарин, а у дома ползвайте основно зехтин за овкусяване на зеленчуци и приготвяне на храната чрез варене и задушаване.
Предпочитайте морска риба, яйца и постни меса (птиче месо)
Стремете се да консумирате риба и морски дарове поне 2 пъти седмично.
Ограничете силно готовите тестени и сладкарски изделия, богати на захар, нишесте, мазнини
Избягвайте крекери, солети, оризовки, сухари, тестени закуски, хляб и десерти от бяло брашно, както и картофено пюре и разварен ориз.
Ограничете силно преработените меса и риби (пушени, мариновани, колбаси и деликатеси)
Консумирайте по изключение колбаси, в минимални количества и задължително в комбинация с пресни зеленчуци или плодове.
Ограничете силно алкохола и подсладените напитки
За профилактика на РГ е най-добре изобщо да не се пие алкохол.

Промените в модела на хранене при диагноза РГ могат значително да подобрят дългосрочното здраве и качество на живот. Интегрирането на подходяща диета в управлението на РГ е част от интегративния подход. За успеха на диетичната интервенция в от ключово значение да се подходи персонално, като се съобрази нуждата от корекции на телесното тегло или телесните мазнини, но без излишни ограничения и с максимално запазено разнообразие на храни и вкусове.

Съдържание

Източници

  1. Bruno E, Krogh V, Gargano G, Grioni S, Bellegotti M, Venturelli E, Panico S, Santucci de Magistris M, Bonanni B, Zagallo E, et al. Adherence to Dietary Recommendations after One Year of Intervention in Breast Cancer Women: The DIANA-5 Trial. Nutrients. 2021; 13(9):2990. https://doi.org/10.3390/nu13092990
  2. Cao, XY., Maitiniyazi, G., Wang, YT. et al. Association between the Chinese Dietary Balance Index–based dietary quality and depressive symptoms in breast cancer patients. Support Care Cancer 33, 330 (2025). https://doi.org/10.1007/s00520-025-09360-6
  3. Cava E, Marzullo P, Farinelli D, Gennari A, Saggia C, Riso S, Prodam F. Breast Cancer Diet “BCD”: A Review of Healthy Dietary Patterns to Prevent Breast Cancer Recurrence and Reduce Mortality. Nutrients. 2022; 14(3):476. https://doi.org/10.3390/nu14030476
  4. Claudia Reytor-González, Ana Karina Zambrano, Evelyn Frias-Toral, Martín Campuzano-Donoso, Daniel Simancas-RacinesMediterranean diet and breast cancer: A narrative review, medwave.2025.02.3027, http://doi.org/10.5867/medwave.2025.02.3027
  5. Jittrarath Phothikul, Joohyun Chung, Jamie Faro, Memnun Seven. Diet and Physical Activity Behaviors of Breast Cancer Survivors: A Scoping Review, Seminars in Oncology Nursing, Volume 41, Issue 1, 2025,151763, ISSN 0749-2081, https://doi.org/10.1016/j.soncn.2024.151763
  6. Lamchabbek N, Elattabi C, Bour A, Chimera B, Boutayeb S, Belyamani L, Faure E, Huybrechts I, Khalis M. Associations Between Dietary Factors and Breast Cancer Risk: A Systematic Review of Evidence from the MENA Region. Nutrients. 2025; 17(3):394. https://doi.org/10.3390/nu17030394
  7. Laura E Wright, Preeti K Sudheendra, Evidence for the benefits of lifestyle medicine interventions in breast cancer survivorship, The Oncologist, Volume 30, Issue 7, July 2025, oyae303, https://doi.org/10.1093/oncolo/oyae303
  8. Lee E, Kady V, Han E, Montan K, Normuminova M, Rovito MJ. Healthy Eating and Mortality among Breast Cancer Survivors: A Systematic Review and Meta-Analysis of Cohort Studies. International Journal of Environmental Research and Public Health. 2022; 19(13):7579. https://doi.org/10.3390/ijerph19137579
  9. Pontillo M, Trio R, Rocco N, Cinquerrui A, Di Lorenzo M, Catanuto G, Magnoni F, Calenda F, Castiello CLJ, Ingenito M, et al. Dietary Interventions for Breast Cancer Prevention: Exploring the Role of Nutrition in Primary and Tertiary Prevention Strategies. Healthcare. 2025; 13(4):407. https://doi.org/10.3390/healthcare13040407
  10. Žuža Praštalo M, Pokimica B, Arsić A, Ilich JZ, Vučić V. Current Evidence on the Impact of Diet, Food, and Supplement Intake on Breast Cancer Health Outcomes in Patients Undergoing Endocrine Therapy. Nutrients. 2025; 17(3):456. https://doi.org/10.3390/nu17030456