Основните теми, които бяха засегнати по време на беседата, включваха:
1. Проектът „Пътят на пациента с рак на гърдата“
2. Диагностика и стадиране
В България липсва национална скринингова програма за рак на гърдата и общопризнати национални насоки за диагностика и лечение.
Д-р Василева обясни, че пътят на пациента започва с профилактичен преглед или при установяване на формация в гърдата от самата пациентка. При подозрителна формация се извършва тройна оценка: клиничен преглед, образни изследвания и биопсия с дебела игла (т.нар. „дебелоиглена биопсия“).
Биопсията е изключително важна, защото премахването на тумора преди диагностика може да лиши пациента от ефективно лечение.
Стадирането се определя чрез образни изследвания и хистологичен анализ на биопсичния материал, който включва вида на тумора, диференцираността му и статуса на рецепторите за естроген, прогестерон, HER2 и пролиферативния индекс Ki-67.
3. Лечение и овариална супресия
Доц. Йорданов подчерта, че пациентите в България не са достатъчно информирани, тъй като информацията често не се базира на световните насоки. Той категорично заяви, че пациентите трябва да участват активно в решенията за своето лечение.
Беше обсъдена овариалната супресия, която се налага при млади жени с хормоночувствителен рак на гърдата.
Супресията може да бъде медикаментозна или хирургична (отстраняване на яйчниците).
Хирургичният метод е подходящ при пациенти с метастатичен рак или с мутация BRCA1.
Предимствата на медикаментозната супресия са, че е обратима и дава възможност за възстановяване на менструацията и запазване на репродуктивната функция.
От финансова гледна точка, доц. Йорданов отбеляза, че хирургичната кастрация става по-рентабилна след две години в сравнение с медикаментозната супресия.
Като първи избор за неметастатични пациенти, съвременните насоки сочат медикаментозната супресия, докато при метастатични пациенти по-добрият вариант е хирургичното отстраняване на яйчниците.






